Българският гарнизон в Солун през 1913 г.

„Този скроменъ трудъ посвещавамъ съ най-свято чувство на благоговение и преклонение предъ подвига и страданията на всички българи, загинали въ Гърция презъ 1913 г. въ борба за свещеннитъ права на българското племе – убититъ въ бой, умъртвенитъ подло или изоставенитъ да умрать отъ болести и гладъ“ Авторътъ

 

Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)

Покрити от праха на столетие, думите „национална катастрофа“ и „изгубен исторически шанс“, с които назоваваме резултата от българското участие в Междусъюзническата и Първата световна война, днес звучат глухо и кабинетно. Пред съвременниците ни стоят нови проблеми, свързани с политическите реалности, изместили последиците от националната трагедия. Под свода на демокрацията и концепцията за национално примирение са сгушени не само опитите да се забравят вътрешните, предимно партийни противоречия, но и апатичното отношение към националноосвободителното ни движение. Но минало, чиито устои са градени с кръвта на нашите предци, не трябва да се забравя. Защото незабравими са жертвите, принесени пред олтара на отечеството, дали моралния кредит на българите за национална идентичност и европейска значимост…