Текст от рубриката „Турция разбулена”

Източник: „Дойче веле”

За самочувствието, което Анкара демонстрира сега, има няколко обяснения. Освен дежурното – за важното географско положение на страната – има и няколко други фактора. Един от тях, според повечето наблюдатели, трябва да търсим в ръководния потенциал на страната и по-специално в качествата на премиера Реджеп Ердоган и външния министър Ахмет Давутоглу. В анализа си по темата “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” нарича първия турски дипломат “дълбок стратег”, от когото сега основно зависи бързо и елегантно да бъде преодоляна кризата с Израел.

В поведението на Турция от една страна личи твърдост и упоритост, зад която прозира новата визия на Турция за самата нея – като регионална сила, която води политика на “стратегия в дълбочина”, посочва германското издание. Терминът е формулиран от Давутоглу в книгата му за мястото и ролята на Турция в света. Зад него стои разбирането за нуждата от диверсификация на турската външна политика, която досега се беше вторачила само на Запад и която оттук нататък не трябва да изпуска от очи мюсюлманските съседи на страната. В известен смисъл тази визия напомня много за времето на Османската империя, която някога стъпва на три континента. Макар Давутоглу да не харесва особено термина “нео-османизъм”, измислен, според него, от американците.

Успешен ли ще е нео-османизмът на Балканите?

От дълги години 52-годишният днес Давутоглу е първи външнополитически съветник на сегашния премиер Ердоган, управляващ страната от 2002 година. Родната провинция на Давутоглу – Коня – се смята за крепост на управляващата Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган.

Давутоглу може и да не обича да се говори за нео-османизъм, но мнозина историци, писатели и други представители на интелигенцията говорят открито за “Ренесанс на османството”, което след основаването на съвременната турска държава от Кемал Ататюрк през 1923 година беше изхвърлено на бунището на историята.

Една от книгите на Ахмет Давутоглу е посветена на “османската цивилизация”. Още от самото начало въпросът стои така – дали Турция не се изсилва с поемането на тази нова роля в региона и дали политиката на “стратегията в дълбочина” не е предварително обречена на неуспех. Защото досега тя не е съумяла да постигне нищо по отношение на Иран, Сирия и палестинците. Може пък на Балканите да се окаже по-успешна?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *