Източник: „Дневен Труд”

В края на миналата учебна година седмокласниците от с. Голямо Ново – Търговищко се прославиха с най-слабия си успех в страната – 2,00. Уникалният резултат бе разгласен от медиите като куриоз, а Би Ти Ви представи випускник, който се похвали, че не може да чете и пише.

Публиката остана с впечатлението, че заслугата за тази успеваемост е колкото на учениците, толкова и на учителите. Не е така. Селското училище разполага с добросъвестни преподаватели и сносна материална база.

А кръглата двойка е случайно “постижение”. Около нея кръжи успехът и на повечето околни села – Руец, Лиляк, Ломци, Кардам, Вапцаров, Дралфа, Светлен, Подгорица. Общата им оценка е между 2 и 3.

“Ако проблемът е само при нас – с мед да ни намажат. Той е общ за целия район”, твърди Стилиана Димитрова, директор на голямоновското училище от 15 години. Според нея навсякъде полагат усилия да ограмотят децата.Основните затруднения обаче идват от това, че те не владеят български език.

Общуват помежду си и в семейството на турски. Те са билингва, но не завършени – т.е. знаят напълно майчиния си език, а български – елементарно. Те са от т.нар. цигани – милет, мюсюлмани по вероизповедание и туркоезични. “Като дойдат в първи клас – цялата учебна година се посвещава на овладяване на езика”, обяснява директорката.

Друг проблем е, че училището няма средства да поддържа занималня, понеже не е средищно. “А детето не е ли целия ден тук, да е откъснато от средата си, усвояването на езика не върви”, показва опитът на Димитрова. Затова са започнали и да отпадат ученици – наложило се сливане на класове – шести и осми клас да учат заедно.

“Материалната ни база иначе е хубава, но политиката на държавата е такава, че само средищните училища поддържат ученически столове. А нашето е местно заведение с 125 ученици”, продължава директорката. “За да разкрия занималня, ми трябват средства. Към общината за помощ не мога да се обърна. Толкова е бедна, че тя иска от нас – е, сега ми иска едни дървени плоскости. Трябвали му на кмета за изборите. Даже и нафта преди време ни искаха и като не им дадохме, кметът се обиди. Нафтата е скъпа. Училищата, които се отопляват с дърва, са по-добре. Мръсно е, но им стигат парите. Тук е топло и чистичко, но давам 40 хил. за нафта”. Димитрова обяснява, че е трябвало да избира – занималня или учениците да студуват.

Въпреки това в училището успели да разкрият занималня – сборна група – първи и четвърти клас – на своя отговорност. Хранят децата на кетъринг, обядът излиза 1,80 лв. 80 ст. са от тях, един лев от училището. Така са се справяли две години. Сега мечтата на директорката е да открият още една занималня – за втори и четвърти клас. “Докато средищните училища си получават целеви средства, аз отделям от своя бюджет. Добре, че за втората занималня ще получа по 427 лв. за ученик на целодневно обучение. Плюс 65 лв. за хранене и 23 лв. за извънкласна дейност. По толкова им се полага годишно! Не месечно! Да, смешно звучи!”, казва Димитрова.

Далеч от стереотипа “селски даскал” преподавателите полагат неимоверни усилия, за да вдигнат езиковата бариера – препятствие за обучението. Но резултатите са плачевни.

“Няма да се учудя, ако и следващата година имаме същия провал въпреки увеличените часове по български…”, опасява се Стилиана. “А и програмата е сложна. Имам син в 7-и клас – вечер уча с него, помагам му. А с тези деца кой да учи? Те не знаят къде се намират. Не знаят кой е Георги С. Раковски – патронът на училището, макар че са стигнали до шести клас. И празници правим на патрона. И им разказваме кой е. И портрета му гледат на стената. И накрая питат една учителка: “Ами г-жа директорката ли го е назначила на работа?” Ей, такива бисери”.

В училището няма българчета, нито турчета. Само две са от смесени бракове. “Имаме и деца природно интелигентни, схватливи, но те са малко”, казва директорката. От друга страна цели 15 са на ресурсно обучение.

Със забавено умствено развитие. С тях работят 3-ма учители 2 пъти седмично. “Например момчето, което даваха по Би Ти Ви е ресурсно. За нас то има голям напредък, но за зрителите е просто илитерат…”, дава пример Димитрова.

Катастрофата с просвещението в Делиормана не е образователна. Тя е демографска. Онова, което изследователите предвиждат за бъдещето на България, тук вече е факт.

В някогашното турско село Буюк ени кьой (Голямо ново село) в първите години на миналия век се преселват масово семейства от Балкана и Кюстендилско. Купуват къщи и ниви от турци изселници. Съставът на населението коренно се променя – много българи, малко цигани и турци. Първата им грижа е да построят черква и школо, основано през 1903 г. За 100 години миграцията на българите, емиграцията на турците и завидната фертилност на ромите променят за трети път (вероятно окончателен) етническия състав на селището. А оттам и поминъка. Цветущото земеделие и животновъдство са подменени от джамбазлък и билкарство. Асфалтовото шосе на трасето София-Варна вече е коларски път, по който препускат каруци, а сюрия дечица си играят на ездачи и подвикват “Дий! Дяяя!”

А голямото удовлетворение на училищното ръководство е, че няма “неприбрани” деца – откакто държавата е въвела политика да дава надбавки само при удостоверение, че детето ходи на училище.

“А какво беше преди? Ходим по къщите, молим, калесваме ги! – спомня си Стилиана Димитрова. – Аз си обичам децата. Нямам дистанция с тях. Целувам ги, прегръщам ги, като мои си ги имам. Много се радват, като се снимат с мен. Ето на тая снимка съм тръгнала за Европа с парче торта… Лошото е, че най-умните, най-способните наистина заминават за Европа със семействата си – имаме наши цигани в Австрия, Холандия, Белгия, Испания, Франция. Тук остават непригодните да се реализират навън. Съответно и децата са по-трудно схватливи. Затова за тях програмата трябва да е различна. От първи до четвърти клас – само ограмотяване. А от пети да се работи нормално. Иначе са артистични, музикални. Идват с радост на училище.

Честни са. За тях кражбата е грях. Имаме танцово-театрална трупа “Чамале ромале” (Ромски деца), печелила награди на международни фестивали, ателие за приложни изкуства “Амалипе” (Приятелство), футболен отбор “Черна магия”… И технически се ориентират. Циганин да не се справи с джиесем, и с компютър се оправя даже. Но като са на сцената и някое сбърка нещо, другото му се скарва на турски. И аз, ако изнасям рецитал на английски, ще се скарам на български…”

Няма да е чудно, ако и специалната програма не сработи, в даден момент властите да въведат обучение на турски. Така мъчителната комуникация ще отпадне и току-виж голямоновското училище стане национален отличник. Ала надали.

Местен циганин на мегдана бистри политиката с един от чезнещите българи: “Ние сме стадо – вика. – Затуй най-добре да гласуваме за Таир – козаря. Той поне знае коя коза на кого е, а ние в махалата не се знаем кой на кого е. Кой на ДПС, БСП, ГЕРБ… Затуй гласуваме за парите. Те са ясни.”

Такъв е тукашният индивид – с циганско потекло, турски език и българска самокритичност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *