Коалицията от неправителствени организации и граждански групи “За да остане природа в България” отправи към държавата 5 конкретни препоръки за намаляване на щетите от наводненията. 
В съобщение до медиите организациите призовават правителството преди всичко да направи внимателен прочит и спешно да приложи европейската Директива за оценка и управление на риска от наводнения. Преди две години ЕК стартира процедура срещу България за неприлагане на директивата.
През 2012 г. за пореден път става ясно, че мерките срещу наводненията от последните 60 години се оказват не само неефективни, но и застрашават живота на хората.
От ключово значение е да се въведе спешна система за уведомление на населението, с поставяне на хора, които да наблюдават нивото на реките и да сигнализират кметовете на населените места при очаквани наводнения, заявяват природозащитниците.
Те напомнят, че след наводненията през 2006 г. 32 млн. лева от националния бюджет бяха заделени за корекции на реки, диги, изсичане на крайречната растителност, ремонт на язовири, а голяма част от тях бяха вложени именно във водосбора на река Марица, която в момента се разлива.
Тези хидротехнически мерки са ефективни срещу малките наводнения, но не и срещу големите, смятат природозащитните организации. Затова новите мерки, които се прилагат в Европа са коренно различни, а именно “повече място за реките – повече сигурност за хората”. Наводненията не са проблем, проблем са щетите от тях, се казва в съобщението.
Коалицията “За да остане природа в България” предлага 5 конкретни мерки срещу за избягването на тези щети – контролирани наводнения, възстановяване на речните корита и прилежащите влажни зони, премахване на рискови хидротехнически съоръжения, забрана за строителство в заливните тераси на реките и възстановяване на естествените гори.
Контролираните наводнения могат да поемат високите води и така да предотвратяват наводнения надолу по течението в населените райони. Дигите в селищата трябва да са в изрядно състояние, но биха могли да се премахнат между реката и влажните зони или да се преместят на по-голямо разстояние от брега.
Възстановяването на старите речни корита и крайречната растителност може да намали скоростта на течението.
Според природозащитните организации язовирите представляват особена опасност, защото зависят от човешки фактори. Безстопанствеността и неправилното им  управление предизвикват огромни щети и дори смъртни случаи. Затова препоръката в тази област е да се изясни собствеността на всички язовири и да се премахнат тези от тях, които са рискови. Съществуват и други рискови хидротехнически съоръжения като баражи и ВЕЦ-ове, които също трябва да се премахнат, препоръчват еколозите.
Наложително е също да се създаде карта на риска от наводнения и да се наложи ефективна забрана за строителство в речните корита, се казва в съобщението.
Важен фактор за предотвратяване на щетите е и опазването и възстановяванто на естествените гори във водосборните басейни на реките. Горите не само намаляват повърхностния воден отток, който предизвиква наводнения, но и осигуряват значителни количества вода в периоди на суша, които ще стават по-чести и продължителни в резултат на климатичните промени, заявяват от коалицията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *