Бедността в България е нараснала с 2% от февруари 2010 до 2011 г. Това показва изследване на Световната банка и институт “Отворено общество“. Обеднява градското население, то е по-силно засегнато от безработицата и намалените доходи, съобщи БНР. Глобалната икономическа криза от 2009 – 2010 година е ударила българските домакинства главно чрез пазара на труда и увеличената безработица и намаленото работно време. В същото време фискалният резерв се топи, съобщават медиите. „Дневник“ цитира председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, която призна, че фискалният дълг е 3,8 млрд. лв. „Стандарт“ цитира данни на Българската народна банка в статия под оптимистичното заглавие „Фискалният резерв нарасна до 4 милиарда“ – парите от резерва са 3,35 млрд. лв. към 17 февруари, посочили са от БНБ. В края на миналата година фискалният резерв е бил 5 млрд. лв. Финансовото министерство е оправдало намаляването на резерва с плащания през януари по държавния дълг и на земеделските производители. Вестник „Дневен Труд“ посвещава коментарна статия по темата под заглавие „Код „оранжево“ за министър Дянков“. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1240916 Ето какво пишат от всекидневника: Код „оранжево“ за министър Дянков Фискалният резерв се топи, плащанията по дълга растат, а сегашното правителство няма да има късмета да завърши дори една пълна година от мандата си с балансиран бюджет. Очевидно е, че в тази ситуация нещо трябва да се направи. На всички е ясно, че задача №1 е спасителна реформа на държавните разходи. Лошото е, че въпреки първоначалните си намерения Дянков се очертава да стане поредния министър, който няма да го направи. Драматизация с резерва В последните дни набира скорост поредната драматизация покрай топящия се фискален резерв. От 5 млрд. лв. в края на 2011 г. той е паднал с около 1 милиард само за месец и половина. Да напомним – във фискалния резерв влизат всички заделени пари по сметки на централната власт, а също и на университетите, НОИ, здравната каса и др.

За България нивото на тези спестявания е особено важно, защото депозитът на фиска е част от международните валутни резерви на страната, които крепят валутния борд. Освен това България уверено върви надолу в класацията в ЕС. Към септември м. г. страната е на незавидното 16-о място със своите 8,5% (съотношение на резерва към брутния вътрешен продукт) при средни за съюза 9,4%, изчисли наскоро икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов. Към края на декември обаче нивото е спаднало до 6,6%, като потъването продължава и след Нова година.

 

Подобни движения не се оценяват никак добре отвън – инвеститорите виждат влошаваща се картина на публичните финанси, което обикновено вдига рисковата премия на страната, а оттам и лихвите по външните заеми.

Истерията, че държавата остава без пари на този етап обаче е пресилена. Първо, топенето на резерва е само симптом, а не е същинската болест на родните финанси. Второ, спадът на депозита в началото на годината е обичаен, и трето, ако бюджетът не се актуализира, нивото на спестените пари в края на годината трябва да се вдигне поне до заложения минимум от 4,5 млрд. лв. Това не е много, но няма да остави държавата съвсем без пари и ще запази ценния Сребърен фонд.

Най-странното около шумотевицата е, че случващото се с резерва няма как да не е предизвестена новина. Все пак бюджетът вече четвърта година е на дефицит. Натрупаният минус в хазната за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. възлиза на малко над 5 млрд. лв. Този сериозен пасив трябваше да се покрие отнякъде, а вариантите не бяха много – заеми или резерви. Правителството предпочете главно втория вариант, защото беше по-евтин, но най-вече – по-лесен. Така само за три години спестените в продължение на повече от десетилетие резерви бяха преполовени. От 8,4 млрд. лв. в края на 2008 г. те се стопиха до 4 млрд. лв. в началото на 2012-а. За същия период дългът нарасна с около 1 млрд. евро, като голямата част от набраните средства са от вътрешния пазар. За фиска това определено е по-добрата алтернатива в сравнение с външните заеми, защото лихвите са по-поносими. Но ефектът от изтеглянето от икономиката на над 1,1 млрд. лв. свежи пари като държавни ценни книжа (ДЦК) само през миналата година е най-малкото спорен от икономическа гледна точка.

Харченето – политика №1

Харченето на резерва се видя най-лесно на финансист №1 и се превърна в основната му “политика за потушаване на бюджетните пожари“. За разлика от предишния финансов министър Пламен Орешарски, който ползваше резерва, за да охлажда прегряващата тогава икономика, наследникът му не показа стратегическа визия.

Доказателство в това отношение бе опитът на Дянков преди броени месеци да играе съвсем хазартно, като предложи на депутатите да сведат резерва до 3 млрд. лв. в края на 2012 г. Тоест да падне дори под санитарния минимум, защото сега около 3,1 млрд. лв. са целеви – 1,8 млрд. лв. за пенсионната система в Сребърния фонд и 1,3 млрд. за извеждане от експлоатация на малките блокове на АЕЦ “Козлодуй” и за съхранение на отработеното ядрено гориво. По закон тези пари не могат да се пипат за други цели.

Всъщност най-новите опити на Дянков да “раздвижи” пенсионните спестявания, като разреши със закон те да бъдат инвестирани в български ДЦК, са си директно намерение да се закрие Сребърния фонд. Обществото вече преглътна отнемането на близо 1,5 млрд. лв. от резерва на Националната здравноосигурителна каса, които отидоха за покриване на всякакви дупки в бюджета. Но предсрочно харчене на парите за пенсии със сигурност ще прелее чашата на търпението.

Целта на Дянков е ясна – иска да използва натрупаните наготово пари, за да посрещне през януари 2013 г. плащането по външния дълг, така както го структурира финансовият министър на НДСВ Милен Велчев. Става дума за сериозна сума – 800 млн. евро. Но пред алтернативата резервът да олекне с поне 2 млрд. лв. до началото на 2013 г. заради външния дълг и покриването на бюджетния дефицит част от специалистите по-скоро биха избрали да се изтеглят заеми. Те са по-скъпият вариант, но поне няма да оставят страната без никакъв “кеш”.

Псевдодилема

Но каквото и да се направи в случая, то си остава палиативна мярка. Най-лошото е, че тази псевдодилема, която е всъщност избор между пожар или наводнение,ще измести на много заден план дебата за истинския проблем – отлаганата вече 20 години реформа в бюджетните разходи. Доказателството, че по тази линия почти нищо не се е променило поне от 1998 г. досега, е на сайта на Министерството на финансите. За държавната администрация продължават да се харчат около 2-2,5% от БВП, за отбрана и сигурност – около 4,5%, за здравеопазване – към 4% и т. н.

Едва в последно време Дянков се опита да направи някои по-сериозни промени в държавните харчове, но те бяха на парче, без ясна и последователна стратегия и останаха по-скоро декларативни, за пред публиката. Преструктурирането на разходите от сектор сигурност към културата и образованието се сведе до орязване на милиардния бюджет на МВР с няколко милиона лева и увеличение на парите за култура със също толкова незначителна сума. А истинската реформа със сигурност не е прехвърляне на средства от един сектор в друг. Тук става дума за нещо много по-сложно, което в развитите страни се нарича програмно бюджетиране или бюджетиране според резултата. Това означава, първо, държавата да има ясни приоритети, за да знае кое и с колко да финансира. След това да следи какъв е ефектът от излетите милиони и ако такъв липсва, парите да се пренасочат на друго място.

Пълен хаос с разходите

В това отношение в България в момента цари пълен хаос. Пари се дават просто за да се издържат определени структури и чиновници; парламентът гласува един бюджет за дадена програма, а година по-късно се оказва, че финансовото министерство е превело във въпросната касичка 5 пъти повече или пък със 70% по-малко (справка – одитите на Сметната палат – б. а.); почти никъде няма количествени критерии за свършена работа, от които да зависи финансирането; слабата финансова дисциплина не води до почти никакви санкции за нарушителите; вътрешният финансов контрол по министерства и агенции е толкова неадекватен, че обикновено пречи на работата, а не помага.

Ако обществото разбере истината за публичните финанси, ще настане революция, беше казал един бивш високопоставен служител на финансовото министерство. По тази тема обаче никой не говори. Тя е сложна, трудна, бавна, в нея няма евтини сензации и лесно смилаем популизъм като този за фискалния резерв, но най-вече – не е изгодна политически, защото ще секнат някои финансови потоци. Истината е, че дори резервът да е 10 млрд. лв., а бюджетът на държавата – 40 млрд. лв., ако няма реформа в държавните разходи, страната все по-уверено ще копае към дъното и дори под него. И милиардите ще изтичат все така безследно през многобройните пробойни на фискалното чувалче, наречено държавен бюджет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *