Смъртта започва да става ежедневен битиен елемент. Нещо нормално, несмущаващо обществото, и най-страшното – властта

photo of 'Кръчмата или животът!'

В Студентски град има над 60 заведения срещу около 80 студентски общежития Измина един ден от поредната трагична вест. Отиде си още едно момче. Още един млад живот залезе без време. Още едно семейство бе почернено в града на вакханалията. Студентски град погълна поредната си жертва, а трагедията се плъзга опасно по плоскостта на “поредния случай”. Убийството започва да става ежедневен битиен елемент. Нещо нормално, несмущаващо обществото, и най-страшното – властта!!! Следват ден, втори, трети и там някъде случаят ще се превърне просто във файл от архива на МВР. Страстите (доколкото ги има) ще се успокоят и охранените съдържатели на заведенията ще си отдъхнат. Ще могат пак спокойно да продават дрога и алкохол на 18, 19-годишни деца и ще си броят банкнотите, докато не изтече кръвта на поредния млад човек. Както казваме, “всяко чудо за три дни”. Докато “чудото” все още го има, ректорите се събраха с министъра на образованието и решиха, че ще правят промени. Ще спасят студентите от Студентски град. Обаче това го чухме и при убийството на Стоян Балтов през 2008-а година. А оттогава не последва абсолютно нищо. Имаше само пожелания и съболезнования. Има ги и сега. Ще ги има и утре, когато случаят се потрети. И тогава ще си говорим пак за манталитет, пропуски в образованието, устройствието на студентския кампус и липсата на контрол. И всичко това на фона на над 60 заведения срещу около 80 студентски общежития!? Кой и защо позволи това? Как е възможно в студентското градче на всяка жилищна сграда да се пада по една кръчма или дискотека? Как така се построиха, с чие разрешение? Отговорите са ясни, затова и уви няма да дочакаме решение. Властта си затваря и ще продължи да си затваря очите срещу ширещия се убийствен хаос. Защото икономическите интереси на групировките са задушили всички норми. Всеки помисъл за контрол. Всяка алтернатива за промяна и път към нормалността. Сега нормалността е “пари срещу кръв”. И няма защо да се заблуждаваме. Мутрите никога не са си отивали, а България не е излизала от 90-те години. Само си смени дрешките. Физиономиите са същите. Проблемите още по-задълбочени, а пипалата на престъпността явно са неизкоренимо обвързани с властите (местни или национални). Картинката е тази. Държавата просто ни казва “Кръчмата или животът?”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *