Живот, изпълнен с много въпросителни

от Станислава Добрева

Децата след социалния дом

България държи рекорда за най-висок процент изоставени новородени: около 780 на 100 000 деца под 3-годишна възраст са под опеката на държавата.
Тенденцията е годишно да се приемат по 3 000 деца.
Социалните домове на територията на България са 72.

Страната на изоставените деца. Държавата на неограничените възможности за страдание. Земя на бедност, мъка и лишение за 2484 деца, настанени в социални домове през изминалата година. И всички онези, които вече живеят там. Година, две, десет, осемнайсет. Институциите за изоставени деца в България са места, лишени от грижи. Предназначени за съвсем същите малчугани. В повечето от тях има всичко, от което едно живо същество се нуждае – храна, дрехи, легло. Съществуват редица дарителски кампании, които осигуряват всичко материално, необходимо за функционирането на тялото. Но никой не дарява духовно. Обичта не се изпраща с sms на кратък номер, а тя е точно толкова необходима, колкото топлия обяд и здравите дрехи. Възпитателките се грижат за десетки малчугани едновременно. Бързат да ги нахранят, бутат им огромни лъжици в устите, не ги изчакват да сдъвчат, не обръщат внимание на плача им. После се прехвърлят на следващото дете. Сякаш те са просто задължение. И всяко едно от тях израства самò в тълпата. Без да има на кого да сподели тайните, притесненията, дори радостите си. А гореописаното е идеалният случай. Защото съществува и друг – в който насилието, унижението и нищетата са главни действащи герои. В него децата са подложени на физически и сексуален тормоз, гладът е най-добрият им приятел, а страхът е тяхната сянка. Казват, че до 2015 година малчуганите с увреждания ще бъдат “извадени” от социалните домове. Казват още, че се работи по закриването на всички тези институции и до 15 години те ще бъдат в историята. А ние чакаме. Децата, които напускат подобен тип заведения, тепърва се сблъскват с истинския живот. На 18 години те се озовават на улицата и за пръв път им се налага сами да се грижат за себе си. Често са неграмотни, нямат занаят и намирането на работа се оказва изключително трудно. Дори невъзможно. Не могат и да общуват. Уплашени са и не вярват на никого. Били са сами сред хора 18 години и изведнъж се оказват отново сами, но в нищото. В дом “Българка”, намиращ се в Стара Загора, предлагат т.нар. “общежитие за деца, навършили пълнолетие”. Престоят е максимум една година и през нея те си търсят работа и квартира. През това време могат да получат и професионална квалификация, която ще им бъде много полезна за вбъдеще. Във Видин, на мястото на някогашното спортно училище, миналата година бе изградено подобно жилище. То струва 1 милион и 700 хиляди лева, а средствата са предоставени от УНИЦЕФ. Не всички домове у нас са толкова благосклонни към възпитаниците си. Общоприето е правилото, че 18-те навършени години (или завършеният 12 клас) са цифрите, с които младежите приключват взаимоотношенията си с институцията. Някои напускат веднага след рождения си ден, други изчакват.  Факт е, че някои деца имат родители, семейство и понякога поддържат връзка с близките си. Често след като излязат от социалния дом обаче, те биват предадени именно от тях. Чичовци превръщат племенничките си в проститутки, а това е тъжната действителност, която се приема като нормално развитие при момичетата. Момчетата, принудени от обстоятелствата, се забъркват в криминални дейности и животът им завършва в друга затворена институция, но този път с решетки и понякога без право на обжалване. Има и добри хора, безвъзмездно помагащи на децата в нужда. От Дом “Пеню и Мария Велкови” във Велико Търново вече няколко младежи са студенти, най-вече в специалностите “социална педагогика” и “социални дейности”. Подкрепата е на добра воля и никой не я приема като задължение. Благодетелите просто взимат участие в подготовката на учениците за предстоящите изпити. Обществен фонд “Детство” също подава ръка на будните младежи. От 1999 година до момента, благодарение на тях, 283 деца са получили висше образование. През учебната 2011-2012 година, с тяхно съдействие, 46 студенти са се записали в родните висши учебни заведения

36% от българските семейства са готови да осиновят дете с увреждания.
48% от българските семейства подкрепят приемната грижа.

Ако децата, принудени по една или друга причина да израснат извън семейството, заменят потискащия социален дом с истински, тяхното бъдеще ще бъде различно. Те ще израснат в една по-топла среда, ще бъдат обгрижвани и ще получават внимание. Ще се развиват както всичките си връстници.

Не е толкова трудно, не е и непостижимо. Навсякъде в чужбина се случва. Но не и у нас. У нас никога нищо не е както при другите. Вечният побългарен Закон на Мърфи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *