На днешния 23 август преди 135 години се водят най-тежките боеве от шестдневните сражения (21-26 август 1877 г.) между руско-българския отряд от войници и опълченци под командването на ген.-майор Столетов за защитата на връх Шипка от Централната османска армия, предвождана от Сюлейман паша.

Турските атаки започват около 04.00 часа, свидетелства. Расим паша атакува в две колони вр. Узункуш и вр. Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува вр. Свети Никола, а общия резерв вр. Акри Джебел. Вейсел паша около 09:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всичи атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа, когато османските сили превземат вр. Кючук Йешилтепе, а вр. Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на вр. Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войници спира отстъплението в района на къглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а д-р Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат.

Към 17:30 часа на вр. Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, командир, генерал-майор Адам Цвецински). До 18, 00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI – Орловски и XXXV – Брянски Пехотен полк и превзема вр. Кючук Йешилтепе. Пристига и II-ра Стрелкова бригада от XIV-та Пехотна дивизия (командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителният боя затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава: „Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение“.

Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговия командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявявя: „Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек“. След няколко дни настоява: „Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия“.

На 26 август в края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.

На 5/17 септември Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода. След което започва т.нар. „Стоене на Шипка“ – етап от отбраната на Шипченския проход, който продължава от 6/18 септември 1877 г. до 29 декември/9 януари 1878 г. По-сериозен опит за овладяване от османците на вр. Свети Никола е направен на 30 октомври/11 ноември и е незабавно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло обаче е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания – 9500 болни срещу 700 убити и ранени. Ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия „На Шипка всичко е спокойно“ става крилата фраза.

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: „Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да й нанесе решително поражение. Следващите 4 месеца Шипка приковаваше 40-хилядна турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *