На 6 септември се навършват 127 години от Съединението на Северна и Южна България. То става възможно 7 години след Освобождението на страната от петвековно османско владичество в резултат на Руско–турската война от 1877–78 година. Според Санстефанския договор, който слага край на войната, във възродената държава са включени земи, населени предимно с българи. Няколко месеца след него, през лятото на 1878–ма, Берлинският конгрес на Великите сили разпокъсва тези земи на няколко части. А обединението им се превръща в национална кауза за българското общество. Първата успешна стъпка в тази посока е Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 10 февруари 1885 година по инициатива на Захарий Стоянов в главния град на Източна Румелия Пловдив е основан Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). „В подготовката за свалянето на султанската власт в Източна Румелия вземат участие офицери от местната войска и от Княжество България. И още: гимнастико–стрелкови дружества, комитетите „Единство”, поборническо–опълченски дружества – казва в интервю за Радио България н.с.Николай Иванов от Националния военноисторически музей. – Българският княз Александър І Батенберг, който през месец август е на военни учения в Шумен, е уведомен от Димитър Ризов, член на БТЦРК, и майор Сава Муткуров, командир на дружина в източнорумелийската милиция, за подготовката на съединистката акция. Князът е предупреден от Великите сили, че те са против нарушаването на статуквото в европейския югоизток. Затова решава, че България сама трябва да подеме инициативата за своето обединение. Събитията се развиват бързо. На 2 септември 1885 г. в Панагюрище има вълнения, митинги. Решено е да не се чака и на 5–ти срещу 6–ти септември в Пловдив да се превземе конакът, където е главният управител на областта Гаврил Кръстевич. Към 4 часа сутринта на 6 септември войската на Източна Румелия, водена от майор Данаил Николаев, съвместно с въстанически чети, превземат конака и арестуват Кръстевич. Обявено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър Първи. ”БТЦРК се разпуска, за да покаже пред света, че в България не е назряла революция, която би застрашила равновесието на Балканите, посочва Николай Иванов. Съставя се временно правителство начело с Георги Странски. На 8 септември в Търново българският княз с манифест признава Съединението. А на 9 септември, зедно с министър–председателя на Княжество България Петко Каравелов, е посрещнат тържествено в Пловдив. Великите сили, с изключение на Англия, не приемат Съединението. Подкрепяна от Австро–Унгария, Сърбия струпва войски край българската граница под претекст, че равновесието в региона е нарушено. Междувременно, заради опасения от османска инвазия, българските войски са съсредоточени на границата с Турция. На 24 октомври, за да се избегне разрастване на напрежението, в Истанбул започва международна конференция. Но, без да изчака нейните решения, Сърбия напада България на 2 ноември. „Българската армия за няколко дни, за удивление на чуждестранните военни кореспонденти, успява да се предислоцира от българо–турската граница на Сливнишката позиция, където се решава изходът от войната – отбелязва Николай Иванов. – България преживява небивал патриотичен подем. Много хора се записват в доброволчески отряди. Войводите от освободителното движение Ильо Марков, Панайот Хитов, Жельо войвода ръководят такива отряди, които се включват в бойните действия. От чужбина се връщат много студенти, които учат в Австро–Унгария, в Русия, в Германия, във Франция. Учителите и учениците в Габрово, Пловдив и Търново създават ученически легион, който наброява хиляда души и също взема участие в защитата на Съединението. В боевете при Сливница сръбската армия е изтласкана. На 10 ноември е превзет Драгоман, а на 15–ти пада Пирот. В същото време Северният отряд, командван от капитан Атанас Узунов, нанася поражение на сръбската армия при Белоградчик и успешно отбранява обсадената Видинска крепост. Заплашена от пълно поражение, на 9 декември Сърбия сключва примирие и започват преговори за мир в Букурещ. България се отказва от претенциите си за репарации и на 19 февруари 1886 г. е подписан мирен договор с един–единствен член, който гласи: „Мирът между Сърбия и България се възстановява”. Така българският народ разкрива пред света справедливата кауза, за която се бори, и съумява да защити единството на своята държава.” Международното признаване на Съединението идва с подписването на т.нар. Топханенски акт от 24 март 1886 г. През април на княз Александър Батенберг е връчен ферман, с който му се поверява управлението на Източна Румелия. А на 2 юни се открива Четвъртото обикновено народно събрание, в което вече участват и депутати от Южна България. Съединението – блестящо проведен акт, е смятано за звезден миг в новата ни история. В него са обединени волята и усилията на революционери, военни, дипломати, на българския княз и обикновените българи. След него страната ни увеличава значително територията си и става една от най–големите държави на Балканите. Пред нея се откриват нови възможности за икономически напредък и цялостна модернизация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *