Похвална бе инициативата на ДКЕВР да направи пълна разбивка на цената на електроенергията и чрез промяна в изписването на фактурите за ток това да стигне до редовия клиент на енергоразпределителните дружества.

Ясно е, че това се прави, за да знаят хората какво точно плащат и да не задават допълнителни въпроси.

В същото време електропроизводството, преносът по мрежи високо и ниско напрежение, снабдяването и в крайна сметка светването на крушките във всеки дом е процес доста специфичен, за да бъде разбран от всеки един потребител.

Дори не всеки, завършил Техническия университет, освен ако не е от факултета по електротехника, може да си обясни как едни електрони се движат с т. нар. Дрейфова скорост, много по-малка от тази на светлината, и вследствие на това по проводника тече ток.

 

Фактурите, които ЧЕЗ изпраща на клиентите си например, безспорно отговарят на изискванията на държавния регулатор. В тях обаче е пълно с неясни термини и допълнителни услуги, за които плащаме над базисната цена за киловатчас.

С основание хората се питат какво е разпределителна и преносна мрежа, защо един път се плаща за достъп, после пък за пренос. Предполага се, че абревиатурата ВН и НН (високо и ниско напрежение) би трябвало да е известна и на стрина Дарина от ромския квартал.

За добавката за зелена енергия може и повече хора да се сещат какво е. За невъзстановимите разходи пък 99% от абонатите си мислят, че са за изхарчения ток точно от стрина Дарина от махалата, който тя не си плаща.

За високоефективно комбинирано производство също даваме допълнително пари и се чудим какво ли е.

В стремежа си да ни дадат пълната разбивка на факторите за формиране цената на тока, регулаторът и енергодружествата след това стигнаха до безумни обяснения в писмен вид чрез фактурите си. На хората обаче вместо да им стане по-ясно, започнаха да си задават въпроса защо в сметката им пише, че са изразходвали ток за 45 лв., а накрая плащат 112 лв. например.

Това е все едно на етикетите на салама да е направена пълна разбивка как се стига до цена от 10 лв. на килограм, при положение че от цеха излиза на 5 лв.

Едва ли някой клиент се интересува дали за превоз от фабриката до склада, после пък до магазина търговецът плаща по 10 ст. на километър или по 15 ст. Дали автомобилът е на газ или нафта. Нали на края на касата в търговския обект ни искат една сума, която, ако ни устройва, плащаме.

Токът обаче е стока (услуга), от която не може да се лишим, защото не ни харесва цената й, още по-малко пък компонентите, които я формират. Салам може и да не ядем. В квартала пък има поне десет магазина, които може да обиколим, докато си намерим най-изгодната стока. При тока избор няма.

Прави са хората, които настояват да знаят какво точно означават всички онези 7

допълнителни услуги, включени в цената му, но на разбираем език. Прави са и тези, които казват, че това е излишно. По-лесно ще е да знаем колко струва окончателно 1 киловатчас и толкоз.

Сигурно посвоему са си прави и онези, които смятат, че нашите електрони се движат със скорост няколко пъти по-висока от тази на светлината, та затова броячите на електромерите със застудяване на времето започват да въртят по-бързо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *