В момента България се намира в тежка политическа, социална, демографска, икономическа и институционална криза. Все повече стават факторите, които водят до намаляване на раждаемостта и повишаване на смъртността в страната.

Икономическата и финансова криза, несигурност, стрес, безработицата, лошо здравеопазване, сринаха стандарта на живот и това се отрази особено негативно на младите семейства. Поради тези и много други обстоятелства, младите хора са принудени да отлагат раждането и отглеждането на деца си за неопределено време.

Един от най-важните мотиви младите семейства да имат деца е да усетят, че имат сигурност, че могат да им осигурят добър живот. Затова основна грижа на държавата в този момент е да създаде условия за развитие на икономиката и създаване на нови работни места, да се погрижи за осигуряване на достатъчно места в детските заведения и ефективна образователна система, да разработи достъпни и качествени здравни грижи и услуги за населението.

Ситуацията, в която се намираме ще продължава да се влошава, ако не се предприемат спешни мерки. Това налага да се спрат злоупотребите със системата за социално подпомагане, като се извършва строг контрол от страна на държавната администрация към семействата, живеещи години на ред на социални помощи. Несправедливо е те да се ползват от хора без ден трудов стаж и 0 лв. внесени осигуровки. Съществуващата система е изопачена и превръща живота на социални помощи в „професия” – единствен начин за оцеляване без да полагат труд.

ВМРО беше първата партия, която защити майките, протестиращи против произвола на НОИ.

Спомняте си как тази институция преди 2 години погна „майките – престъпнички” от Благоевград, Търговище, Бургас, Хасково, Русе и други градове. Над 10 000 жени, отглеждащи сами децата си бяха заклеймени за това, че са си позволили да ползват „неправомерно” майчинство и получили надбавки за отглеждане на малко дете.

Безспорно е, че във всяка правова държава законите трябва да се спазват, и ние винаги сме призовавали за това. Но какво правим, когато законите са написани „обтекаемо” и създават предпоставки за различни интерпретации?

Как тези майки да се почувстват удовлетворени и горди, когато ежедневно се сблъскват с безброй препятствие – не ги приемат на работа, защото имат по едно или две малки деца и ще ползват много болнични, намаляват им заплатите заради чести отсъствия, свързани с децата. А след като постъпят на работа, до три години нямат право да раждат и отглеждат дете, защото фирмата е вложила пари да ги обучава срещу  договор.

Много от тези жени стават зависими от своите съпрузи, родители и работодатели.

Крайно време е държавата да превърне майчинството в приоритет, като признае, че когато жената е в майчинство, тя изпълнява незаменима социална роля и функция. И следователно трябва да бъде защитена правно, административно и да бъде насърчавана.

Според последните данни, 70-80 на сто от младите майки са в депресираща тревожност. Усещането е провокирано от жестокото разслоение на обществото през последните години, масовата безработица, бедност, мизерия, емиграция. Голяма част от мъжете стават икономически непълноценни за семействата си, злоупотребяват с алкохол, прибягват към домашно насилие или напускат семейството.

В резултат на това сме свидетели на огромна маса самотни майки, принудени сами да отглеждат и възпитават децата си, тъй като бащата не полага никакви грижи. А основната функция на мъжа в семейството е да осигури на жената до себе си и децата им сигурност и стабилност.

За жалост, нашето ежедневие изобилства от противоположни примери. Вместо да има сигурност, спокойствие и перспектива, семейството е обречено на рискове и нестабилност. Вместо да гарантира семеен и обществен ресурс, мъжът обрича близките си на бедност.

В тази критична ситуация на нестабилност, най-важната роля се пада на семейството, а главния движещ мотор е жената – като партньор, майка и съпруга.

Неоспоримата роля на жената в обществото трябва да доведе до нов подход към нейното битие.

А ако наистина децата са нашето бъдеще, то грижата за доброто майчинство е нашето настояще. По грижите, които полага една държава към майчинството и децата, може да се разбере колко искрена загриженост има тя към бъдещето на нацията и народа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *