Свидетели сме на политически Хелоуин и стратегически провокации

Интервю на Пламен Енчев, източник: „Труд

– Г-н Смоленов, как бихте характеризирали обществените настроения в нашето общество през есента на 2018 г.?

– Един призрак броди в нашето пространство – призракът на Гьобелс. Той сякаш потрива ръце: и в неолиберална Европа пак е на мода неговата технология на лъжата. Гьобелс казвал, че една лъжа, повторена хиляда пъти, вече звучи като истина. И у нас стари и нови манипулатори си припомнят този номер. Сипят лъжи и инсинуации с очакването, че зрители и слушатели ще им се вържат. Опитват се да натикат българската общественост в един отчаян формат, при който хората най-обичат да мразят, а пък най-мразят да мислят… Друг гьобелсов принцип за контрол над масовото съзнание гласи, че който Ви забавлява, той ще Ви управлява! За такъв тип управление лъжата има много висок коефициент на „полезно” действие. Затова, наред с други формати на затъпяващо забавление, лъжата процъфтява като начин за постигане на политически цели. И се ретранслира не само от безнадеждно амбицирани кабеларки, а и от медии с по-голям потенциал за масовата информация. Вече съм писал на страниците на вестник „Труд”, че от всяка информация става дезинформация, но обратното не е вярно.

– Дайте, ако обичате, примери в тази посока.

– От няколко дни имаме нови основания да твърдим това. В навечерието на Хелоуин у нас се затъркаля една бъчва с инсинуации. Клевети срещу ВМРО и специално срещу нейния председател Красимир Каракачанов се тиражират без каквито и да било доказателства. Нищо че заместник главният прокурор Иван Гешев заяви най-категорично: няма никаква връзка между Каракачанов и проблемите в Агенцията за българите в чужбина. Клеветниците игнорират този факт. Злословят по адрес на ВМРО като вместо доказателства се цитират един друг. Това има и комичен ефект: Един от тях преди време беше бил другия, счупвайки му носа. След всичко това и съдебните дела помежду им, сега те са обединени от омраза към Каракачанов. Зад тази емоция прозира завист, че като политици те никога няма да имат влияние и авторитет като председателя на ВМРО.

Но нещата не опират само до емоции. Други два персонажа от политическия Хелоуин внесоха чуждестранна тръпка в интригата. Един френски вестник се позовал на доноси от една дисциплинарно уволнена бивша чиновничка в Министерството на правосъдието. Очакваше се това много да впечатли българската общественост, която да аплодира арията на клеветата. Обаче чуждопоклоническа реакция така и не последва, ако не броим един-двама тюхкащи се мераклии за медийно внимание. Българската общественост уважава себе си и не се впусна в подобострастни вайкания за това какво бил написал някакъв чуждестранен журналист, който дори не е идвал в България.

– Факт е обаче, че има кампания срещу ВМРО и нейния лидер…

– Подготвена и дирижирана отдалече, клеветническата кампания срещу ВМРО започна да губи ефекта си. Има моменти, когато всеки подобен заговор започва да буксува. Лъжата е тиня, в която дори богато финансирани кампании могат да затънат. А клеветническата кампания срещу Каракачанов и ВМРО е слаба ракия с много отрова, което я прави очевидна. И никаква технология на лъжата не върши работа, ако народът е умен и здравомислещ. Задкулисието – външно и вътрешно – не може дълго да заблуждава една трезва и природно интелигентна нация. Дори когато тя е бедна и дезорганизирана в резултат на системното ѝ ограбване, прикрито зад либерално-пазарна демагогия.

– Вие сте един от най-изявените експерти по антитероризъм. Нека Ви попитам, накъде върви светът, включително България?

– Светът се задъхва от корпоративна алчност и преразход на стратегически ресурси. Това води до конфликти с различна степен на интензивност, включително и тероризъм на регионално и глобално ниво. Възникват нови предизвикателства и нови заплахи. На този фон се вихри злокобно лицемерие, което прикрива развихрянето на пазарния тоталитаризъм. То ерозира устоите на християнската цивилизация. Може би затова един велик хуманист – папа Йоан-Павел Втори – твърдеше, че агресивният либерализъм ще се окаже по-опасен за човечеството дори от комунизма. Гьобелсовият култ към лъжата има неолиберални следовници и фенове. Те съгрешават пред истината без да им мигне окото – ако им мине номерът. А това не е като в нощта на Хелоуин, когато дечица тропат по вратите с възглас „Почерпи, или ще ти спретна номер!” Тук номерът се нарича либерален глобализъм. Това ще рече свят с общ пазар, но без национални граници. Ерозирани държави с изкуствено селектирани елити, които предават националните богатства в ръцете на международни спекуланти.

– Силни думи, но моля Ви, дайте конкретика.

– Този свят е като „Джурасик парк” – но в него вместо динозаври има монополи, олигополи и соросополи. Има и събития като така наречената „Арабска пролет”, която отприщи към Европа миграционно цунами. Дали това не беше преднамерена диверсия срещу стария континент, срещу неговата традиционна християнска цивилизация? Или бе просто акция на международно-организирана престъпност, оплела в мрежите на наркотрафика дори представители на т. нар. световно правителство? Така или иначе, към Европа се устреми многомилионен поток от мигранти, които си плащат за „услугата” на трафикантите. А те от своя страна се отчитат нагоре по командната верига, която става по-висока и от Айфеловата кула. Как ще завърши всичко това – кой „филантроп” ще пере парите от глобалния трафик на хора и опиати? И с тези пари ще осигурява медийно присъствие по света и у нас, ще създава нови технологии на лъжата. Ще финансира кампании срещу тези, които противостоят на хищния му стремеж да оглозга активите на цяла държава. Чудно ли е тогава, че клеветническа кампания бе инспирирана точно срещу ВМРО, която защитава българския национален интерес. Не е ли повече от ясно кой стои зад инсинуациите и „поръчва музиката” в това активно мероприятие.

– Какво по-точно се случва, според Вас?

– Този фарс не е просто случка от политически Хелоуин. Това е начало на стратегическа провокация, за каквато предупреждавам от времето, когато България се готвеше да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Многократно изтъквах – и на страниците на „Труд”, че стабилизиращата роля, която България играе на Балканите, не се нрави на онези, които искат тук да има войни, кръвопролития и омраза. Защото в такива условия е най-лесно да се плячкосват активите на страните от региона. Международна корпоративна престъпност дестабилизира цели държави и региони, които стават театър на военни действия. Така стана на Балканите и в Кавказ, и в Близкия изток. Защо либералният глобализъм се стреми да обезсили и ерозира националните държави? Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно състояние. Дестабилизирането на Европа може да има икономически подтекст и конкурентен замисъл, но целта също така е и духовно обезличаване на народите от Европейския съюз. Пазарният фундаментализъм се стреми да ограничи не само суверенитета на националните държави. На прицел са и традиционни човешки ценности, които са насъщни за нормалното развитие на поколенията. Естественият стремеж на всеки народ да запази страната си от външни посегателства се сблъсква с настървението на чудовищата от геополитическия „Джурасик-свят”.

Но слава Богу, има човешки ценности и народно достойнство, което всеки фактор в политиката трябва да уважава. Именно те пазят духа и душевността на българите – живото единство на здравомислие и свободомислие. Те са насъщни за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията. Затова организации като ВМРО, които ги отстояват през всичките 125 години от основаването си, заслужават подкрепа от цялата ни патриотична общественост. Трябва да защитаваме също и националното си достойнство – с воля да не приемаме перверзиите на криворазбрания либерален глобализъм.

Огромното мнозинство от гражданите на България заема ясна позиция в защита на природните устои и семейните ценности при отглеждането на децата. Авангард на това отговорно отношение беше именно ВМРО, с неговите здрави национално-консервативни традиции. Красимир Каракачанов пръв застана срещу подготвяната злоупотреба с Истанбулската конвенция. Не Ви ли хрумва, че сегашните нападки срещу председателя на ВМРО са отмъщение и заради неговата принципна, народозащитна позиция?! Ние сме много древен и мъдър народ – не ни приляга да се натягаме, нито да тичаме пред вятъра, за да се харесаме на поредните силни на деня. Баща ми – вечна му памет – беше трето поколение офицер на България. Той обичаше да казва, че винаги има по-силен и от най-силния. Нека не градим отношенията си върху моментни съотношения на силите. Да се научим да защитаваме и защитниците на тази хубава страна. При толкова правозащитни и природозащитни организации – нека има и истински народозащитници!

– В света през последните години се налагат нови модели. Те са доста встрани от общоприетите досега. Как си обяснявате това явление?

– Трябва да си обясним фанатизма, с който ни се натрапва вече агонизиращия либерално-глобалистичен модел. Дали той се държи само на щедрото и дори неприлично богато финансиране? Защо активистите му са нахъсани като талибани, за които традиционната национална култура в най-добрия случай е отживелица – а най-често се възприема като враждебна среда? Либерал-фанатиците като че ли са от друг биологичен вид. Уж обичат човечеството, а пък мразят собствения си народ. Държат се като жреци на меркантилен култ, проповядващ „чистата” динамика на парите. А човешкото измерение на свободата те противопоставят на държавата и на отговорностите към собствения си народ. Интернационализмът им прилича много на троцкизъм. Тук е мястото да добавя, че освен призракът на Гьобелс, в неолиберална Европа броди и друг кръвожаден призрак – този на Лео Троцки. В една предишна статия за „Труд” задавах следните въпроси: докъде стига криворазбраната глобализация. Къде минава границата на национално обезличаване, след която започва цивилизационно самоубийство на Европа? Има ли в нея сили, които я принасят в жертва на радикалния псевдолиберализъм? Същият, който уж го е грижа за мигрантите, а подготвя програмираната им радикализация. Това е нео-робовладелски глобализъм, който не може без култови войни – студени, горещи – технологични по форма, но примитивни по съдържание. Това е превърната форма на троцкизма с неговата натрапчива идея за перманентна революция. Която винаги завършва с касапница, при която народите биват манипулирани да се откажат от собствените жизнени интереси, за да вдъхнат живот на глобалния франкенщайнов проект. Историята помни милионите жертви на тези проекти – всички те са започвали с утопията за нов световен ред. А са приключвали като омразна анти-утопия, която някой глобален гуру все се опитва да реанимира…

Нашият гост

Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на „Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московски държавен университет „Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за борба с тероризма. Почетен професор е във Висшето военноморско училище във Варна.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *