Те са на един и същ континент, принадлежат към едни и същи международни институции и са част от единен пазар, но гражданите им са на двата далечни полюса в световна класация за щастие.
Това са Дания и България.
Едната оглавява огласеният вчера първи по рода си доклад World Happiness Report и е в компанията на следващите я Финландия, Норвегия и Холандия. Другата е на почти дъното (147-о място сред 156 държави) и се нарежда заедно с Конго, Танзания, Хаити, Коморските острови, Бурунди, Сиера Леоне, Централната африканска република, Бенин и последната – Того.
Докладът обхваща периода между 2005 г. и 2011 г., а поводът за публикуването му е конференция на ООН за щастието на нациите, започнала в понеделник. Той е дело на базираният в САЩ  Earth Institute (част от Колумбийския университет) и редактиран от директора на института Джефри Сакс, Ричард Леярд и Джон Хелиуел. Авторите са събрали данни от няколко световни социологически и икономически проучвания, както и информация от национални и международни анкети.

Топ 10 на най-щастливите държави:

1. Дания 2. Финландия 3. Норвегия 4. Холандия 5. Канада
6. Швейцария 7. Швеция 8. Нова Зеландия 9. Австралия 10. Ирландия

Най-нещастните държави са и сред най-бедните. Хората в четирите най-щастливи имат доходи до 40 пъти по-високи от тези в най-нещастните, посочва докладът. Скандинавците живеят средно с 28 години по-дълго от гражданите на “нещастните” страни.

Авторите подчертават, че икономическият растеж и парите не са единственият определящ фактор. Типичен пример за това са САЩ, които за последните 30 години са постигнали забележително икономическо развитие, но усещането на хората за щастие е останало почти непроменено (страната е на 11-то място в класацията).

Взети заедно, много по-важни са и такива неща като здравословното състояние, усещането за свобода, силните връзки в обществото и възможността да разчиташ на някого, стабилните семейства, доверието към управляващите, отсъствието на корупция.

В доклада е използван индекс с оценка от 0 до 10, като челните десет държави са постигнали показател от 7.2-7.8, докато последните (сред които и България) – под 4.
Сред заключенията на доклада са още:

– безработицата причинява също толкова нещастие като раздялата или загубата на близък човек; на работното място сигурността и добрите отношения носят повече удовлетворение от размера на заплатата и работното време

– когато хората се държат добре, това прави повечето в обществото щастливи

– в развитите държави жените са по-щастливи от мъжете, докато в бедните картината е по-скоро смесена

 

– хората се чувстват най-нещастни, когато са на средна възраст.

Как се измерва щастие

Как може щастието да бъде измерено и класифицирано? Експертите, изготвили доклада обясняват, че за добро или лошо това може да стане по три начина:

1) когато за щастието се говори като за актуално състояние: “Щастлив/а ли си сега?”;

2) като емоционален спомен: “Колко щастлив/а беше вчера?” и

3) като оценка за живота като цяло: “Колко щастлив си от живота си като цяло тези дни?”.

Хубавото в случая, е че запитаните дават различни отговори на различните въпроси, т.е. разбират разликата между тях. Така например въпроса “Колко си щастлив сега?” респондентите традиционно свързват с актуалните си занимания.

Експертите отбелязват, че е нормално заради различията между отделните индивиди, нации и култури е нормално да има и различия в отговорите, които респондентите дават на един и същи въпрос. Това може да се случи и когато останалите аспекти на живота им са едни и същи и така да се създаде грешна оценка за степента им на благосъстояние.

Така например има твърдени, че изследвания, в които участват  предимно т.нар WEIRD хора (Western, Educated, Industrialized, Rich Democracies) от западни, образовани, индустриализирани богати демокрации, те няма как да бъдат представителни за останалата част от световното население в други държави и култури. Именно затова е важно да се съберат данни от различни държави и култури, за да може да има възможно най-малък шанс за грешна преценка за размера на щастието.

Какво да правим с такава информация

Бащите основатели на САЩ признаха за неотменно човешко право стремежът към щастие. Британските философи говореха за разпределение на максимално благосъстояние сред максимално възможния брой хора. Бутан се прочу, че замести измерването на Брутния вътрешен продукт с това на Брутното национално щастие. В Китай говорят за идеала за “хармонично общество”.

Въпреки това повечето хора смятат, че понеже щастието е субективно и е въпрос на личен избор, то и преследването му трябва да е индивидуално, а не продукт на държавна политика. Този традиционен възглед започва да се променя, твърдят авторите на доклада. Причината е, че щастието все пак може обективно да се измери, оцени и свърже с характеристики на личното или общественото състояние. Отговорите на хората на въпроса дали са щастливи често дава важна информация за обществото, да разкрият подмолни кризи или сили, да станат нуждата от промяна.

Авторите говорят за два вида щастие – афективно (свързано с личното състояние, приятелите, семейството, работата) и оценъчно (зависимо от цялостната преценка за живота, обществото и удовлетвореността от мястото в него), които отразяват предвидими причини.

Но как тази информация да се отрази в политиката на властта? Докладът предлага три стъпки:

– измерване на щастието на населението (системно и подробно, на различни нива, включително фирми, училища, лични лекари и въвеждане на някакви общи фундаментални въпроси и показатели, за да са релевантни отговорите и за останалите);

– изясняване какво по-точно имат предвид хората, общностите, нацията (не само моментното състояние, а дългосрочни оценки; натрупване на база данни);

– използване на тези данни за промяна на перспективата и техниките при формулиране на политики за здравеопазване, образование, сигурност и законност, подобрена околна среда, намаляване на бедността и т.н. (сектори, които поглъщат огромни средства, но трудно ефективността им не се измерва само с финансови параметри).

В този смисъл показателят БВП не може да ни покаже колко удовлетворени и щастливи са хората, дали се чувстват включени в управлението и доколко добро и устойчиво е то.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *